Нуждая се... и думите не стигат днес...

Поэзия

1.1K 0 9

Мълчи ми се... А трябва да говоря!

Оставя ли копнежа да заспи

в прегръдката на есенна умора,

ще плъзнат куп съмнения, вини,

че нещо не направих както трябва.

Представям си ги, пипала на октопод,

ще задушат едничката ми радост,

че има те в коварния живот,

където си лелеяният фар надежда!

Най-тъмните пространства осветил,

вълните който чудно пренарежда;

преди проявата им, бурите простил,

за да почувствам: В безопасност съм!

А как ми се заспива, ако знаеш,

от онзи дългия, безкраен сън...

Отне ми болките, вземи и тая -

да се нуждая повече от тебе всеки ден!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

toxin (Таня Донова)

Благодаря на помълчалите с мен!

2014-09-08T17:54:00+03:00
M1234567891 (Миночка Митева)

При такъв талант,мълчанието невъзможно!

2014-09-05T08:43:29+03:00
Rimoza (Кръстина Тодорова)

"където си лелеяният фар надежда!

Най-тъмните пространства осветил,

вълните, който чудно пренарежда;

преди проявата им, бурите простил,"
----------------------------------------------
Много силен, докосващ елегичен стих!
Казват, че любов, която не разплаква очите,
не е истинска... Винаги трябва да помним,
че само след дъжд блести дъга, няма ли дъжд,
няма и дъга... Поздрави и за тъжната лирическа,
и за прекрасната поетеса! Пожелавам им занапред
щастлив късмет и сбъднати мечти!

2014-09-05T08:29:49+03:00
selene727 (Северина Даниелова)

ммм... дааа

2014-09-04T23:14:40+03:00
Довереница (Дочка Василева)

"където си лелеяният фар надежда!
Най-тъмните пространства осветил,
вълните който чудно пренарежда;
преди проявата им, бурите простил,"

Красиво споделена философия за
парченцата, които правят щастието... Аплодисменти!

2014-09-04T22:48:47+03:00