toxin (Таня Донова) toxin (Таня Донова)
79 358
Sep 4, 2014, 5:58 PM

Нуждая се... и думите не стигат днес...

  Poetry
1.1K 0 9

Мълчи ми се... А трябва да говоря!

Оставя ли копнежа да заспи

в прегръдката на есенна умора,

ще плъзнат куп съмнения, вини,

 

че нещо не направих както трябва.

Представям си ги, пипала на октопод,

ще задушат едничката ми радост,

че има те в коварния живот,

 

където си лелеяният фар надежда!

Най-тъмните пространства осветил,

вълните който чудно пренарежда;

преди проявата им, бурите простил,

 

за да почувствам: В безопасност съм!

А как ми се заспива, ако знаеш,

от онзи дългия, безкраен сън...

Отне ми болките, вземи и тая -

 

да се нуждая повече от тебе всеки ден!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Донова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • toxin (Таня Донова)
    toxin (Таня Донова)
    Благодаря на помълчалите с мен!
  • M1234567891 (Миночка Митева)
    M1234567891 (Миночка Митева)
    При такъв талант,мълчанието невъзможно!
  • Rimoza (Кръстина Тодорова)
    Rimoza (Кръстина Тодорова)
    "където си лелеяният фар надежда!

    Най-тъмните пространства осветил,

    вълните, който чудно пренарежда;

    преди проявата им, бурите простил,"
    ----------------------------------------------
    Много силен, докосващ елегичен стих!
    Казват, че любов, която не разплаква очите,
    не е истинска... Винаги трябва да помним,
    че само след дъжд блести дъга, няма ли дъжд,
    няма и дъга... Поздрави и за тъжната лирическа,
    и за прекрасната поетеса! Пожелавам им занапред
    щастлив късмет и сбъднати мечти!
  • selene727 (Северина Даниелова)
    selene727 (Северина Даниелова)
    ммм... дааа
  • Довереница (Дочка Василева)
    Довереница (Дочка Василева)
    "където си лелеяният фар надежда!
    Най-тъмните пространства осветил,
    вълните който чудно пренарежда;
    преди проявата им, бурите простил,"

    Красиво споделена философия за
    парченцата, които правят щастието... Аплодисменти!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0