Нуждая се... и думите не стигат днес...
Мълчи ми се... А трябва да говоря!
Оставя ли копнежа да заспи
в прегръдката на есенна умора,
ще плъзнат куп съмнения, вини,
че нещо не направих както трябва.
Представям си ги, пипала на октопод,
ще задушат едничката ми радост,
че има те в коварния живот,
където си лелеяният фар надежда!
Най-тъмните пространства осветил,
вълните който чудно пренарежда;
преди проявата им, бурите простил,
за да почувствам: В безопасност съм!
А как ми се заспива, ако знаеш,
от онзи дългия, безкраен сън...
Отне ми болките, вземи и тая -
да се нуждая повече от тебе всеки ден!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
