Нужна си ми
Нужна си ми
Ще помня дълго оня летен ден -
Слънцето блестеше в язовира
и тъжно старата жена до мен
въздъхна как не иска да умира.
Слушах я смълчана и смутена,
уж гледах във спокойната вода,
боях се погледа ù да пресрещна,
за да не види скритата сълза.
За нея слънчевият лъч бе празник
и от дърво откъснат всеки плод
напомняше ù колко бърз и кратък,
но красив е човешкият живот.
Женицата се радваше на малко,
живот осмисляше в последни дни.
От споделеното прогледнах, Мамо!
Нужна си ми... Жива ти бъди!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ани Виделова Все права защищены
