anvedi (Ани Виделова)
69 226
Oct 26, 2009, 2:00 AM

Нужна си ми 

  Poetry
1480 0 2


Нужна си ми

 

Ще помня дълго оня летен ден -

Слънцето блестеше в язовира

и тъжно старата жена до мен

въздъхна как не иска да умира.

 

Слушах я смълчана и смутена,

уж гледах във спокойната вода,

боях се погледа ù да пресрещна,

за да не види скритата сълза.

 

За нея слънчевият лъч бе празник

и от дърво откъснат всеки плод

напомняше ù колко бърз и кратък,

но красив е човешкият живот.

 

Женицата се радваше на малко,

живот осмисляше в последни дни.

От споделеното прогледнах, Мамо!

Нужна си ми... Жива ти бъди!


 

© Ани Виделова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??