Нумизмат по неволя
Късно се сети да бягаш,
станах почти за ремонт.
Слънцето в залез поляга
на разжарен хоризонт.
Старата песен утихна,
новата лихо подех.
Ти просълзен се усмихна,
благ бе сънят ти поне.
Помниш, което те топли,
триеш преди да боли.
Глух си за нерви и вопли,
пазиш кръга от ъгли.
Прав си, руша светлината,
пари припряният стих.
Пада златиста позлата,
с патина, знам, се покрих.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светличка Все права защищены
Лека!