Нумизмат по неволя
Късно се сети да бягаш,
станах почти за ремонт.
Слънцето в залез поляга
на разжарен хоризонт.
Старата песен утихна,
новата лихо подех.
Ти просълзен се усмихна,
благ бе сънят ти поне.
Помниш, което те топли,
триеш преди да боли.
Глух си за нерви и вопли,
пазиш кръга от ъгли.
Прав си, руша светлината,
пари припряният стих.
Пада златиста позлата,
с патина, знам, се покрих.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светличка Всички права запазени
Лека!