Късно се сети да бягаш,
станах почти за ремонт.
Слънцето в залез поляга
на разжарен хоризонт.
Старата песен утихна,
новата лихо подех.
Ти просълзен се усмихна,
благ бе сънят ти поне.
Помниш, което те топли,
триеш преди да боли.
Глух си за нерви и вопли,
пазиш кръга от ъгли.
Прав си, руша светлината,
пари припряният стих.
Пада златиста позлата,
с патина, знам, се покрих.
© Светличка All rights reserved.
Лека!nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
