20 февр. 2015 г., 21:06

Някакви смели макове

1K 1 9

Вече е ясно, че съм ти някаква.
Присъствието бърза да живее,
но сянката на смелите ми макове
събира вятър, после го пилее.

 

Ще те събудя, даже да си буден.
Сънят на приливите заповядва
Единственият да разплита струни
от дълга и невинна мръсна вярност.

 

Загърбените случки и неслучки
оставиха гласа ни да решава,
а сенките на жерави се скупчиха -
хартиени и нямат преброяване.

 

Не времето ни учи на море,
а ние учим мигове на памет.
Вали безкраят на един копнеж,
най-грапавият смисъл на дъжда ни!


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Още не мога да се ориентирам в сайта, не знам какво и къде да гледам ...вчера разбрах, че имало известия...явно неподозирани хоризонти ще откривам и за щастие много прекрасни моменти с творчеството ви!
  • Това как съм го пропуснала? Образно, различно, емоционално. Стил и чувственост. Добре че, ротацията ни припомня някои по-отдавна публикувани стихове.
  • Ами, к'во да кажа - тя voda го е казала достатъчно точно!
    Поздрав, Рени!
  • Красиво образна поетична изповед, посветена на любовта
    и още нещо...! Да, така е, слънце и дъжд се редуват в нашите
    съдби, но хубавото на живота е, че най-хубавото винаги предстои...! Поздрави за талантливо сътворения стих!
  • "Не времето ни учи на море,
    а ние учим мигове на памет.
    Вали безкраят на един копнеж,
    най-грапавият смисъл на дъжда ни!"
    Покоряваща и замисляща образност. Като резултат - дълбочина и по-различно, по-интересно от познатите ми досега любовни стихотворения.
    Поздравления, Райна!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...