RainaVakova
413 2666
20 февр. 2015 г., 21:06

Някакви смели макове 

  Поэзия » Любовная
773 1 9

Вече е ясно, че съм ти някаква.
Присъствието бърза да живее,
но сянката на смелите ми макове
събира вятър, после го пилее.

 

Ще те събудя, даже да си буден.
Сънят на приливите заповядва
Единственият да разплита струни
от дълга и невинна мръсна вярност.

 

Загърбените случки и неслучки
оставиха гласа ни да решава,
а сенките на жерави се скупчиха -
хартиени и нямат преброяване.

 

Не времето ни учи на море,
а ние учим мигове на памет.
Вали безкраят на един копнеж,
най-грапавият смисъл на дъжда ни!

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Още не мога да се ориентирам в сайта, не знам какво и къде да гледам ...вчера разбрах, че имало известия...явно неподозирани хоризонти ще откривам и за щастие много прекрасни моменти с творчеството ви!
  • Това как съм го пропуснала? Образно, различно, емоционално. Стил и чувственост. Добре че, ротацията ни припомня някои по-отдавна публикувани стихове.
  • Ами, к'во да кажа - тя voda го е казала достатъчно точно!
    Поздрав, Рени!
  • Красиво образна поетична изповед, посветена на любовта
    и още нещо...! Да, така е, слънце и дъжд се редуват в нашите
    съдби, но хубавото на живота е, че най-хубавото винаги предстои...! Поздрави за талантливо сътворения стих!
  • "Не времето ни учи на море,
    а ние учим мигове на памет.
    Вали безкраят на един копнеж,
    най-грапавият смисъл на дъжда ни!"
    Покоряваща и замисляща образност. Като резултат - дълбочина и по-различно, по-интересно от познатите ми досега любовни стихотворения.
    Поздравления, Райна!
  • Един от тези твои стихове, Райна, които за мен са истинска школа за метафорична образност и нова поетика.
    Само че на тези неща човек трудно се учи.

    Благословена си с тази способност...
    Поздрави!
  • Добър вечер, Рени!
    "Не времето ни учи на море,
    а ние учим мигове на памет.
    Вали безкрая на един копнеж,
    най-грапавият смисъл на дъжда ни!
    Много оригинална , силна философска творба, но за мен центърът около който е построена творбата е самият финал!
    Поздрав и лека нощ!
  • Символично и алегорично стихотворение, което въздейства с парадоксалност заложена майсторски в него.

    "Ще те събудя, даже да си буден.
    Сънят на приливите заповядва
    Единственият да разплита струни
    от дълга и невинна мръсна вярност...
    Загърбените случки и неслучки
    оставиха гласа ни да решава,
    а сенките на жерави се скупчиха -
    хартиени и нямат преброяване...

    ...а ние учим мигове на памет.
    Вали безкраят на един копнеж,
    най-грапавият смисъл на дъжда ни!"

    За мен това е ОКОТО на този поетичен текст, съсредоточило в себе си основното му послание - красиво и завладяващо!

    Поздравление, Райна!
  • "Присъствието бърза да живее..."

    Под слънце и на сянка все едно
    животът слива сенки и разделя.
    А ние го приемаме... Залог
    за бъдеща симетрия на дните
    за укротени в клони ветрове.
    Не стане ли с последното хвърчило
    ще кацнем върху седмото небе.

    Добре че бяха тези макове да ме светнат по въпроса
Предложения
: ??:??