20.02.2015 г., 21:06

Някакви смели макове

1K 1 9

Вече е ясно, че съм ти някаква.
Присъствието бърза да живее,
но сянката на смелите ми макове
събира вятър, после го пилее.

 

Ще те събудя, даже да си буден.
Сънят на приливите заповядва
Единственият да разплита струни
от дълга и невинна мръсна вярност.

 

Загърбените случки и неслучки
оставиха гласа ни да решава,
а сенките на жерави се скупчиха -
хартиени и нямат преброяване.

 

Не времето ни учи на море,
а ние учим мигове на памет.
Вали безкраят на един копнеж,
най-грапавият смисъл на дъжда ни!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Още не мога да се ориентирам в сайта, не знам какво и къде да гледам ...вчера разбрах, че имало известия...явно неподозирани хоризонти ще откривам и за щастие много прекрасни моменти с творчеството ви!
  • Това как съм го пропуснала? Образно, различно, емоционално. Стил и чувственост. Добре че, ротацията ни припомня някои по-отдавна публикувани стихове.
  • Ами, к'во да кажа - тя voda го е казала достатъчно точно!
    Поздрав, Рени!
  • Красиво образна поетична изповед, посветена на любовта
    и още нещо...! Да, така е, слънце и дъжд се редуват в нашите
    съдби, но хубавото на живота е, че най-хубавото винаги предстои...! Поздрави за талантливо сътворения стих!
  • "Не времето ни учи на море,
    а ние учим мигове на памет.
    Вали безкраят на един копнеж,
    най-грапавият смисъл на дъжда ни!"
    Покоряваща и замисляща образност. Като резултат - дълбочина и по-различно, по-интересно от познатите ми досега любовни стихотворения.
    Поздравления, Райна!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...