20 feb 2015, 21:06

Някакви смели макове

1K 1 9

Вече е ясно, че съм ти някаква.
Присъствието бърза да живее,
но сянката на смелите ми макове
събира вятър, после го пилее.

 

Ще те събудя, даже да си буден.
Сънят на приливите заповядва
Единственият да разплита струни
от дълга и невинна мръсна вярност.

 

Загърбените случки и неслучки
оставиха гласа ни да решава,
а сенките на жерави се скупчиха -
хартиени и нямат преброяване.

 

Не времето ни учи на море,
а ние учим мигове на памет.
Вали безкраят на един копнеж,
най-грапавият смисъл на дъжда ни!


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Още не мога да се ориентирам в сайта, не знам какво и къде да гледам ...вчера разбрах, че имало известия...явно неподозирани хоризонти ще откривам и за щастие много прекрасни моменти с творчеството ви!
  • Това как съм го пропуснала? Образно, различно, емоционално. Стил и чувственост. Добре че, ротацията ни припомня някои по-отдавна публикувани стихове.
  • Ами, к'во да кажа - тя voda го е казала достатъчно точно!
    Поздрав, Рени!
  • Красиво образна поетична изповед, посветена на любовта
    и още нещо...! Да, така е, слънце и дъжд се редуват в нашите
    съдби, но хубавото на живота е, че най-хубавото винаги предстои...! Поздрави за талантливо сътворения стих!
  • "Не времето ни учи на море,
    а ние учим мигове на памет.
    Вали безкраят на един копнеж,
    най-грапавият смисъл на дъжда ни!"
    Покоряваща и замисляща образност. Като резултат - дълбочина и по-различно, по-интересно от познатите ми досега любовни стихотворения.
    Поздравления, Райна!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....