Някакви смели макове
Вече е ясно, че съм ти някаква.
Присъствието бърза да живее,
но сянката на смелите ми макове
събира вятър, после го пилее.
Ще те събудя, даже да си буден.
Сънят на приливите заповядва
Единственият да разплита струни
от дълга и невинна мръсна вярност.
Загърбените случки и неслучки
оставиха гласа ни да решава,
а сенките на жерави се скупчиха -
хартиени и нямат преброяване.
Не времето ни учи на море,
а ние учим мигове на памет.
Вали безкраят на един копнеж,
най-грапавият смисъл на дъжда ни!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
