Някога
Ще се стопи от зима вехнещата нежност,
под пръстите на люляците
свита.
Очите на морето
ще излеят
следите неми
от съмнителна копнежност.
Ще се сломи изстрадана последната мечта,
загърната във крехкия си ден
свенливо.
Съдбата
ще се надиграва тихо с мен,
усмихната
и мълчалива.
Ще отшуми по облаците глухата тревога,
разкъсала деня на сухожилия.
Ще вярвам силно
в тишината
и ще мога
с отрязани ръце
да се прекръствам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Христова Все права защищены
