Някога
Ще се стопи от зима вехнещата нежност,
под пръстите на люляците
свита.
Очите на морето
ще излеят
следите неми
от съмнителна копнежност.
Ще се сломи изстрадана последната мечта,
загърната във крехкия си ден
свенливо.
Съдбата
ще се надиграва тихо с мен,
усмихната
и мълчалива.
Ще отшуми по облаците глухата тревога,
разкъсала деня на сухожилия.
Ще вярвам силно
в тишината
и ще мога
с отрязани ръце
да се прекръствам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Христова Всички права запазени