Ще се стопи от зима вехнещата нежност,
под пръстите на люляците
свита.
Очите на морето
ще излеят
следите неми
от съмнителна копнежност.
Ще се сломи изстрадана последната мечта,
загърната във крехкия си ден
свенливо.
Съдбата
ще се надиграва тихо с мен,
усмихната
и мълчалива.
Ще отшуми по облаците глухата тревога,
разкъсала деня на сухожилия.
Ще вярвам силно
в тишината
и ще мога
с отрязани ръце
да се прекръствам.
© Геновева Христова Todos los derechos reservados
разкъсала деня на сухожилия.
Браво!
... поантата... е отвратително-първосигнално-евтина
и да не писнеш пак
готино е да сме различни
виж че някои точно нея най - много харесаха