5 feb 2010, 23:15

Някога 

  Poesía
565 0 10

 

 

 

 

Ще се стопи от зима вехнещата нежност,
под пръстите на люляците
свита.
Очите на морето
ще излеят
следите неми
от съмнителна копнежност.
Ще се сломи изстрадана последната мечта,
загърната във крехкия си ден
свенливо.
Съдбата
ще се надиграва тихо с мен,
усмихната
и мълчалива.
Ще отшуми по облаците глухата тревога,
разкъсала деня на сухожилия.
Ще вярвам силно
в тишината
и ще мога
с отрязани ръце
да се прекръствам.

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ще отшуми по облаците глухата тревога,
    разкъсала деня на сухожилия.

    Браво!

    ... поантата... е отвратително-първосигнално-евтина

    и да не писнеш пак
    готино е да сме различни
    виж че някои точно нея най - много харесаха
  • Много силен, докосващ сърцето, елегичен стих,
    много образни, стилни и оригинални метафори!
    Поздрави за оригиналната поетеса! БЪДИ!
  • Поздравления!

    ...а поантата е много силна!

  • Липс, леко се радвам, че ти е харесало
    Ивон, здравей!
    Жулли, вярно е, в очакване съм...
    Селвер, поздрав и на теб
    Виктор, благодаря!
    Наде, МНОГО ми е драго да те видя!
    Ангел, благодарим си взаимно
    Нели, дано, но не на всяка цена...
    Стела, привет и на теб!

    Драго ми е, че бяхте наоколо



  • Много ми хареса. Привет!!
  • Съдбата
    ще се надиграва тихо с мен,
    усмихната
    и мълчалива.

    и ще я побеждаваш често, дай боже!
  • Прекрасен стих за лека нощ!
    Благодаря, Герда!
  • Душата ти ще се прекръсти...
    Поздрави за прекрасната творба!!!
  • Съдбата идва на пръсти... неочаквана.
  • Леко го прочетох,хареса ми много!
Propuestas
: ??:??