Feb 5, 2010, 11:15 PM

Някога

Poetry

765 0 10

Ще се стопи от зима вехнещата нежност,
под пръстите на люляците
свита.
Очите на морето
ще излеят
следите неми
от съмнителна копнежност.
Ще се сломи изстрадана последната мечта,
загърната във крехкия си ден
свенливо.
Съдбата
ще се надиграва тихо с мен,
усмихната
и мълчалива.
Ще отшуми по облаците глухата тревога,
разкъсала деня на сухожилия.
Ще вярвам силно
в тишината
и ще мога
с отрязани ръце
да се прекръствам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

Ще отшуми по облаците глухата тревога,
разкъсала деня на сухожилия.

Браво!

... поантата... е отвратително-първосигнално-евтина

и да не писнеш пак
готино е да сме различни
виж че някои точно нея най - много харесаха

2010-02-08T16:36:51+02:00
Rimoza (Кръстина Тодорова)

Много силен, докосващ сърцето, елегичен стих,
много образни, стилни и оригинални метафори!
Поздрави за оригиналната поетеса! БЪДИ!

2010-02-07T18:14:09+02:00
Aneta_kz (Анета)

Поздравления!

...а поантата е много силна!

2010-02-07T17:45:28+02:00
gerrda (Геновева Христова)

Липс, леко се радвам, че ти е харесало
Ивон, здравей!
Жулли, вярно е, в очакване съм...
Селвер, поздрав и на теб
Виктор, благодаря!
Наде, МНОГО ми е драго да те видя!
Ангел, благодарим си взаимно
Нели, дано, но не на всяка цена...
Стела, привет и на теб!

Драго ми е, че бяхте наоколо

2010-02-07T14:01:36+02:00
момина_сълза (Стела Х)

Много ми хареса. Привет!!

2010-02-07T03:38:43+02:00