Някога живях ли – аз сама не знам?
Любов – що е туй убиващо ме нещо?
Вече не искам никога да знам –
щом боли сърцето ми от болка злостна!
В очите ми – дъждовна есен,
а в ръцете ми – студена зима.
Де да беше просто тъжна песен 9
за минути просто да отмине.
Нозете ми – изпотени, боси,
дъхът – мълчаливо напиращо стаен.
Тялото на тежко вино тази вечер носи,
а аз съм просто човек от обич изморен.
Попиващото вино в устните ми
от мокрите треперещи клепачи –
солено, че даже и вече не горчи ми!
И отново задавам си въпроси,
тежко ли ми е виното
или душата своя песен плаче?
Някога питам се живях ли?
Какво ми беше дадено,
а какво ми беше взето?
...Някога живях ли...?
© Nadya Todorova Все права защищены