Някога живях ли – аз сама не знам?

Любов – що е туй убиващо ме нещо?

Вече не искам никога да знам –

щом боли сърцето ми от болка злостна!

В очите ми – дъждовна есен,

а в ръцете ми – студена зима.

Де да беше просто тъжна песен 9

за минути просто да отмине.

Нозете ми – изпотени, боси,

дъхът – мълчаливо напиращо стаен.

Тялото на тежко вино тази вечер носи,

а аз съм просто човек от обич изморен.

Попиващото вино в устните ми

от мокрите треперещи клепачи –

солено, че даже и вече не горчи ми!

И отново задавам си въпроси,

тежко ли ми е виното

или душата своя песен плаче?

Някога питам се живях ли?

Какво ми беше дадено,

а какво ми беше взето?

...Някога живях ли...?