Някога, Някъде - Никога

Ти тръгна към мене,

от мрака роден

и открихме се двама

в най-тъмния ден.

Сега съм пред теб -

изправена и паднала,

жива и мъртва,

добра и жестока.

Сега съм пред теб -

аз, невинно дете на порока.

Искам да идваш и да ме искаш,

когато в моите вени злостта закипи,

 когато всичко пада, гние и в пръстта се топи.

Тогава, когато порокът

в плътта ми се впие,

душата ранена, убита

в пропаст се свие

и черен дявол

от кръвта ми черна пие.

И всеки път ще те убивам

в най-тъмните си дни,

за да те вдигна после и създам

от моите мрачни мечти.

А накрая искам да ме мразиш,

да пожелаеш с краката си да ме погазиш

и жестоко да отричаш,

че в смъртта си пак ще ме обичаш.