4.03.2011 г., 20:55

Някога, Някъде - Никога

948 0 0

Ти тръгна към мене,

от мрака роден

и открихме се двама

в най-тъмния ден.

Сега съм пред теб -

изправена и паднала,

жива и мъртва,

добра и жестока.

Сега съм пред теб -

аз, невинно дете на порока.

Искам да идваш и да ме искаш,

когато в моите вени злостта закипи,

 когато всичко пада, гние и в пръстта се топи.

Тогава, когато порокът

в плътта ми се впие,

душата ранена, убита

в пропаст се свие

и черен дявол

от кръвта ми черна пие.

И всеки път ще те убивам

в най-тъмните си дни,

за да те вдигна после и създам

от моите мрачни мечти.

А накрая искам да ме мразиш,

да пожелаеш с краката си да ме погазиш

и жестоко да отричаш,

че в смъртта си пак ще ме обичаш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...