Ти тръгна към мене,
от мрака роден
и открихме се двама
в най-тъмния ден.
Сега съм пред теб -
изправена и паднала,
жива и мъртва,
добра и жестока.
Сега съм пред теб -
аз, невинно дете на порока.
Искам да идваш и да ме искаш,
когато в моите вени злостта закипи,
когато всичко пада, гние и в пръстта се топи.
Тогава, когато порокът
в плътта ми се впие,
душата ранена, убита
в пропаст се свие
и черен дявол
от кръвта ми черна пие.
И всеки път ще те убивам
в най-тъмните си дни,
за да те вдигна после и създам
от моите мрачни мечти.
А накрая искам да ме мразиш,
да пожелаеш с краката си да ме погазиш
и жестоко да отричаш,
че в смъртта си пак ще ме обичаш.
© Мария Панкова Всички права запазени