rous (Ро Си)
10 5
25 сент. 2011 г., 18:26

Някога... сега 

  Поэзия
848 0 5

Някога обичах дъжда.

Скриваше ме от хората.

Някога обичах нощта -

красива бе в своята тъма.

Някога обичах те -

някога, когато бях просто малката.

Очите ти бяха искрени, ласките, любовта.

Сега за теб съм никоя - жалката.

Нищо не е същото, даже скръбта.

Може би още обичам дъжда -

никой не вижда, когато плача.

Не бих казала същото за нощта -

всяка вечер в нея безцелно крача.

Не бих казала същото и за теб.

Ти не си онзи човек.

И аз не съм себе си вече.

Това ли каза, че беше?

 

Не ме вини, че студена съм, че чужда съм,

че с друг съм!

Малката - порасна.

Жалката - умря.

Сега съм някоя, която

крие се в дъжда.

 

 

© Ро Си Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??