Някога... сега
Някога обичах дъжда.
Скриваше ме от хората.
Някога обичах нощта -
красива бе в своята тъма.
Някога обичах те -
някога, когато бях просто малката.
Очите ти бяха искрени, ласките, любовта.
Сега за теб съм никоя - жалката.
Нищо не е същото, даже скръбта.
Може би още обичам дъжда -
никой не вижда, когато плача.
Не бих казала същото за нощта -
всяка вечер в нея безцелно крача.
Не бих казала същото и за теб.
Ти не си онзи човек.
И аз не съм себе си вече.
Това ли каза, че беше?
Не ме вини, че студена съм, че чужда съм,
че с друг съм!
Малката - порасна.
Жалката - умря.
Сега съм някоя, която
крие се в дъжда.
© Ро Си All rights reserved.
