rous (Ро Си)
10 5
Sep 25, 2011, 6:26 PM

Някога... сега 

  Poetry
849 0 5

Някога обичах дъжда.

Скриваше ме от хората.

Някога обичах нощта -

красива бе в своята тъма.

Някога обичах те -

някога, когато бях просто малката.

Очите ти бяха искрени, ласките, любовта.

Сега за теб съм никоя - жалката.

Нищо не е същото, даже скръбта.

Може би още обичам дъжда -

никой не вижда, когато плача.

Не бих казала същото за нощта -

всяка вечер в нея безцелно крача.

Не бих казала същото и за теб.

Ти не си онзи човек.

И аз не съм себе си вече.

Това ли каза, че беше?

 

Не ме вини, че студена съм, че чужда съм,

че с друг съм!

Малката - порасна.

Жалката - умря.

Сега съм някоя, която

крие се в дъжда.

 

 

© Ро Си All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??