Някога
Някога, някога толкова някога*,
сякаш никога или отдавана е било.
Беше си истинско повече от всякога,
животът си беше живот а не тегло!
Хлябът бе истински, от хубаво брашно,
млякото – от животни а не фалшиво и сухо.
Сиренето правеше се от мляко,
а кашкавалът – и той като него.
Някога, някога хората бяха добри,
никога те не оставаха гладни и сами.
Децата възпитани, играеха навън игри,
не ги заменят като сега с компютри!
Някога, някъде я имаше и Любовта,
нежна, тръпнеща от сърце и душа.
Чувствата бяха важни, не като сега.
С какво се занимаваш? Имаш ли пара?
Някога, някъде колелото се завърта,
ще дойдат по-добри дни за Хората.
Няма само лошо, идва и добро така,
както в живота денят се сменя с нощта!
Трябва да има вяра и любов в нашите сърца!
____________________________________________
* – Недялко Йорданов ("Някога, някога...")
© Валентин Миленов Все права защищены