Някога
Някога, някога толкова някога*,
сякаш никога или отдавана е било.
Беше си истинско повече от всякога,
животът си беше живот а не тегло!
Хлябът бе истински, от хубаво брашно,
млякото – от животни а не фалшиво и сухо.
Сиренето правеше се от мляко,
а кашкавалът – и той като него.
Някога, някога хората бяха добри,
никога те не оставаха гладни и сами.
Децата възпитани, играеха навън игри, ...