kaziyka (Мирослава Грозданова)
100 348
9 сент. 2006 г., 10:17

Някои неща се чупят много лесно, но никога не успяваме да ги слепим... 

  Поэзия » Белые стихи
864 0 2

Все се чувстваме затворени
  в свят,
  в който все нещо се чупи.
  Загубим ли нещо,
  сме като отровени,
  а всичко ненужно може да се купи
  и все сме като обрулени,
  макар при буря да стоим вкъщи...
             ...
И аз имах нещо счупено,
но ти каза, че нямаш лепило.
Приех извинение, припряно скалъпено,
че не се занимаваш с глупости.
Сега блестят разпилени стъкълцата.
Какво пък!... това са само глупости.
Само че... пробождат на хората сърцата,
създават им трудности,
но човек ги понася със себе си
нагъсто по оживените улици -
"Чисто стъкло, без примеси,
без желязо, найлон или пластмаси!"
Така събират разделно боклука си
гордите цивилизовани нации...
 И аз нямам лепило,
 от всичките вещи
 избирам... червило
 и устните стават горещи,
докато стъкълцата в сърцето продължават да се забиват...

© Мирослава Грозданова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Въпроса е не кой ще ги извади,а дали не е можело стъклото да не се чупи...защото някои неща не могат да бъдат слепени отново...
  • Все ще се намери някой хирург, който да извади стъкълцата от сърцето ти. А, може би ти самата трябва да ги извадиш?
Предложения
: ??:??