Някои неща се чупят много лесно, но никога не успяваме да ги слепим...
Все се чувстваме затворени
в свят,
в който все нещо се чупи.
Загубим ли нещо,
сме като отровени,
а всичко ненужно може да се купи
и все сме като обрулени,
макар при буря да стоим вкъщи...
...
И аз имах нещо счупено,
но ти каза, че нямаш лепило.
Приех извинение, припряно скалъпено,
че не се занимаваш с глупости.
Сега блестят разпилени стъкълцата.
Какво пък!... това са само глупости.
Само че... пробождат на хората сърцата,
създават им трудности,
но човек ги понася със себе си
нагъсто по оживените улици -
"Чисто стъкло, без примеси,
без желязо, найлон или пластмаси!"
Така събират разделно боклука си
гордите цивилизовани нации...
И аз нямам лепило,
от всичките вещи
избирам... червило
и устните стават горещи,
докато стъкълцата в сърцето продължават да се забиват...
© Мирослава Грозданова All rights reserved.
