19 дек. 2007 г., 06:52

Някой

806 0 14

Образи размити в очите,

сълзи неизплакани вечер,

поглед не докоснал зениците,

зная, сътворен е за мене.

 

 

Някой е чакал във тъмното,

тялото ми да засияе,

някой е викал душата ми,

искал е да я обладае.

 

 

Някой е вървял срещу вятъра,

вплитал е звуци в косите.

Някой е оплитал паяжина,

пуснала корени в дните.

 

 

Някой владеел е времето,

него е той притежавал...

Някой завивал ме е със трепети

и после ме е изоставял...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...