19.12.2007 г., 6:52

Някой

799 0 14

Образи размити в очите,

сълзи неизплакани вечер,

поглед не докоснал зениците,

зная, сътворен е за мене.

 

 

Някой е чакал във тъмното,

тялото ми да засияе,

някой е викал душата ми,

искал е да я обладае.

 

 

Някой е вървял срещу вятъра,

вплитал е звуци в косите.

Някой е оплитал паяжина,

пуснала корени в дните.

 

 

Някой владеел е времето,

него е той притежавал...

Някой завивал ме е със трепети

и после ме е изоставял...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...