19 dic 2007, 6:52

Някой

807 0 14

Образи размити в очите,

сълзи неизплакани вечер,

поглед не докоснал зениците,

зная, сътворен е за мене.

 

 

Някой е чакал във тъмното,

тялото ми да засияе,

някой е викал душата ми,

искал е да я обладае.

 

 

Някой е вървял срещу вятъра,

вплитал е звуци в косите.

Някой е оплитал паяжина,

пуснала корени в дните.

 

 

Някой владеел е времето,

него е той притежавал...

Някой завивал ме е със трепети

и после ме е изоставял...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...