Образи размити в очите,
сълзи неизплакани вечер,
поглед не докоснал зениците,
зная, сътворен е за мене.
Някой е чакал във тъмното,
тялото ми да засияе,
някой е викал душата ми,
искал е да я обладае.
Някой е вървял срещу вятъра,
вплитал е звуци в косите.
Някой е оплитал паяжина,
пуснала корени в дните.
Някой владеел е времето,
него е той притежавал...
Някой завивал ме е със трепети
и после ме е изоставял...
© Силвия Todos los derechos reservados