Образи размити в очите,
сълзи неизплакани вечер,
поглед не докоснал зениците,
зная, сътворен е за мене.
Някой е чакал във тъмното,
тялото ми да засияе,
някой е викал душата ми,
искал е да я обладае.
Някой е вървял срещу вятъра,
вплитал е звуци в косите.
Някой е оплитал паяжина,
пуснала корени в дните.
Някой владеел е времето,
него е той притежавал...
Някой завивал ме е със трепети
и после ме е изоставял...
© Силвия All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
