Образи размити в очите,
сълзи неизплакани вечер,
поглед не докоснал зениците,
зная, сътворен е за мене.
Някой е чакал във тъмното,
тялото ми да засияе,
някой е викал душата ми,
искал е да я обладае.
Някой е вървял срещу вятъра,
вплитал е звуци в косите.
Някой е оплитал паяжина,
пуснала корени в дните.
Някой владеел е времето,
него е той притежавал...
Някой завивал ме е със трепети
и после ме е изоставял...
© Силвия All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
