27 февр. 2018 г., 20:51

Някой ден ...

696 3 8

Някой ден ...

ще бъда залез във зората ти.

Бездомен звук

притихнал в утринта.

Замръзнала целувка

след болка - непрежалена.

Стрък бяло цвете

немилнато от топлина.

И от безсъние ...

ще си открадна облаче от вятъра

и безтегловно

ще заспя за миг.

И някъде  ...

по острието на мълчанието

ще ми напомниш,

че била съм в теб...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дочка Г Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И мен впечатли това острие на мълчанието,Доче!Поздравления!
  • Много ми хареса стиха ти, моите адмирации, Дочка!
  • Искрено ме зарадвахте с посещението си, приятели. Приятна и нежна вечер!
  • Някой ден, когато всичко е отминало...
    и изстинало... Красива образност, Доче, поздравления! 🌸
  • Супер!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...