27 feb 2018, 20:51

Някой ден ...

697 3 8

Някой ден ...

ще бъда залез във зората ти.

Бездомен звук

притихнал в утринта.

Замръзнала целувка

след болка - непрежалена.

Стрък бяло цвете

немилнато от топлина.

И от безсъние ...

ще си открадна облаче от вятъра

и безтегловно

ще заспя за миг.

И някъде  ...

по острието на мълчанието

ще ми напомниш,

че била съм в теб...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дочка Г Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И мен впечатли това острие на мълчанието,Доче!Поздравления!
  • Много ми хареса стиха ти, моите адмирации, Дочка!
  • Искрено ме зарадвахте с посещението си, приятели. Приятна и нежна вечер!
  • Някой ден, когато всичко е отминало...
    и изстинало... Красива образност, Доче, поздравления! 🌸
  • Супер!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...