7 окт. 2008 г., 17:32

Някой ден...

996 0 1

 

„... Някой ден ще си мой!

Клада от страст в мене гори..."

В прегръдките ми,

чувствам, че трептиш,

докато свилени коси

разгъват на негата зноя.

Докато не се умориш,

не се наситиш

и не приемеш,

че изцяло аз съм твоя.

 

Премалели, единствени,

ръцете ни търсят се

и в унес, в потока

вълнист на нощта,

ти рисуваш ги истински,

вени сплели горещи

в слънчева посока

ни водят - към страстта!

 

 

04.10.2008г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...