7.10.2008 г., 17:32

Някой ден...

987 0 1

 

„... Някой ден ще си мой!

Клада от страст в мене гори..."

В прегръдките ми,

чувствам, че трептиш,

докато свилени коси

разгъват на негата зноя.

Докато не се умориш,

не се наситиш

и не приемеш,

че изцяло аз съм твоя.

 

Премалели, единствени,

ръцете ни търсят се

и в унес, в потока

вълнист на нощта,

ти рисуваш ги истински,

вени сплели горещи

в слънчева посока

ни водят - към страстта!

 

 

04.10.2008г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....