7 oct 2008, 17:32

Някой ден...

997 0 1

 

„... Някой ден ще си мой!

Клада от страст в мене гори..."

В прегръдките ми,

чувствам, че трептиш,

докато свилени коси

разгъват на негата зноя.

Докато не се умориш,

не се наситиш

и не приемеш,

че изцяло аз съм твоя.

 

Премалели, единствени,

ръцете ни търсят се

и в унес, в потока

вълнист на нощта,

ти рисуваш ги истински,

вени сплели горещи

в слънчева посока

ни водят - към страстта!

 

 

04.10.2008г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...