14 июн. 2010 г., 07:38

Някой ден... 

  Поэзия » Другая
770 0 15

Ще се свърши...

някой ден, ненадейно.

И ... тъжно-смешно е.

Ще потъне в немилост

онзи нежен рефрен

от заучена песен.

Любимата...

Ще немеят по клоните

двата славея, гдето

в утрото все ни будеха.

И ще вехнат цветята

без глътка вода,

във прашната ваза

на масата.

Ще боли тишината,

и на упор обречена,

ще се свива край тира,

заблудила се дума - куршум.

Ще заплаче небето.

(А без тебе е някак си тъжно.)

И сълзите му мойте стъпки

ще заличат...

Ще прихлупи очите си

слънцето, непомилвано...

Не по милост усмихва се,

не по милост.

Но сега и не може...

На поляната няма как

да препускат коне

в неокосената още трева.

 

© Нели Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??