Някой ден...
Ще се свърши...
някой ден, ненадейно.
И ... тъжно-смешно е.
Ще потъне в немилост
онзи нежен рефрен
от заучена песен.
Любимата...
Ще немеят по клоните
двата славея, гдето
в утрото все ни будеха.
И ще вехнат цветята
без глътка вода,
във прашната ваза
на масата.
Ще боли тишината,
и на упор обречена,
ще се свива край тира,
заблудила се дума - куршум.
Ще заплаче небето.
(А без тебе е някак си тъжно.)
И сълзите му мойте стъпки
ще заличат...
Ще прихлупи очите си
слънцето, непомилвано...
Не по милост усмихва се,
не по милост.
Но сега и не може...
На поляната няма как
да препускат коне
в неокосената още трева.
© Нели All rights reserved.
