28 авг. 2009 г., 22:18

Някой ден

1.1K 1 9

Знам, от толкова много виновници

ти откриваш вина само в мен.

Аз потъвам и ставам удавница

ден след ден, ден след ден, ден след ден.

 

Но не искам от теб милосърдие!

Преживяла живота си в страх,

просто свикнах. Каква е присъдата

от очите ти сини разбрах.

 

В лабиринт от заблуди, съмнения

не намерих за никъде брод.

Само в тебе открила спасение,

не посмях да поискам живот.

 

Свойта болка докрай избудувала,

аз те виждам - повярвал във мен.

Опростена до теб бих доплувала

някой ден, някой ден, някой ден.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Трифонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...