28 авг. 2009 г., 22:18

Някой ден

1.1K 1 9

Знам, от толкова много виновници

ти откриваш вина само в мен.

Аз потъвам и ставам удавница

ден след ден, ден след ден, ден след ден.

 

Но не искам от теб милосърдие!

Преживяла живота си в страх,

просто свикнах. Каква е присъдата

от очите ти сини разбрах.

 

В лабиринт от заблуди, съмнения

не намерих за никъде брод.

Само в тебе открила спасение,

не посмях да поискам живот.

 

Свойта болка докрай избудувала,

аз те виждам - повярвал във мен.

Опростена до теб бих доплувала

някой ден, някой ден, някой ден.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Трифонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...