Aug 28, 2009, 10:18 PM

Някой ден

  Poetry » Love
1.1K 1 9

Знам, от толкова много виновници

ти откриваш вина само в мен.

Аз потъвам и ставам удавница

ден след ден, ден след ден, ден след ден.

 

Но не искам от теб милосърдие!

Преживяла живота си в страх,

просто свикнах. Каква е присъдата

от очите ти сини разбрах.

 

В лабиринт от заблуди, съмнения

не намерих за никъде брод.

Само в тебе открила спасение,

не посмях да поискам живот.

 

Свойта болка докрай избудувала,

аз те виждам - повярвал във мен.

Опростена до теб бих доплувала

някой ден, някой ден, някой ден.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Трифонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...