28.08.2009 г., 22:18

Някой ден

1.1K 1 9

Знам, от толкова много виновници

ти откриваш вина само в мен.

Аз потъвам и ставам удавница

ден след ден, ден след ден, ден след ден.

 

Но не искам от теб милосърдие!

Преживяла живота си в страх,

просто свикнах. Каква е присъдата

от очите ти сини разбрах.

 

В лабиринт от заблуди, съмнения

не намерих за никъде брод.

Само в тебе открила спасение,

не посмях да поискам живот.

 

Свойта болка докрай избудувала,

аз те виждам - повярвал във мен.

Опростена до теб бих доплувала

някой ден, някой ден, някой ден.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Трифонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...