22 янв. 2016 г., 07:41

Някой ден

1.2K 1 1

 

Ще крачим заедно,
ще прекосяваме реки,
планини и гори.

Заедно приказки ще пишем.


Мило мое мъничко детенце-
мама ще те хване за ръка
и бавни стъпки по пътя нии ще правим,
а вечер мама ще те пуска и 
в сънищата ти сама ще те остави,
за да изживееш свойте приказни игри, 
а когато пожелаеш 
ще те гушкам и в прегръдките си ще те вземам 
сълзите ти с кърпичка ще трия, 
раните с вълшебната вода и памук ще попивам,
косичката ти със сапун и вода ще обливам. 


В прегръдките си отново ще те вземам

и с майчини целувки лицето ти аз ще обливам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Като го четете може поне да сложите един коментар или едно харесване, ако го харесвате...много е долно само да гледаш и да подминаваш. Не сме на пазар все пак, смята се, че тук има добри писатели....

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...