22 янв. 2016 г., 07:41

Някой ден

1.2K 1 1

 

Ще крачим заедно,
ще прекосяваме реки,
планини и гори.

Заедно приказки ще пишем.


Мило мое мъничко детенце-
мама ще те хване за ръка
и бавни стъпки по пътя нии ще правим,
а вечер мама ще те пуска и 
в сънищата ти сама ще те остави,
за да изживееш свойте приказни игри, 
а когато пожелаеш 
ще те гушкам и в прегръдките си ще те вземам 
сълзите ти с кърпичка ще трия, 
раните с вълшебната вода и памук ще попивам,
косичката ти със сапун и вода ще обливам. 


В прегръдките си отново ще те вземам

и с майчини целувки лицето ти аз ще обливам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Като го четете може поне да сложите един коментар или едно харесване, ако го харесвате...много е долно само да гледаш и да подминаваш. Не сме на пазар все пак, смята се, че тук има добри писатели....

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...