22 ene 2016, 7:41

Някой ден

  Poesía
1.2K 1 1

 

Ще крачим заедно,
ще прекосяваме реки,
планини и гори.

Заедно приказки ще пишем.


Мило мое мъничко детенце-
мама ще те хване за ръка
и бавни стъпки по пътя нии ще правим,
а вечер мама ще те пуска и 
в сънищата ти сама ще те остави,
за да изживееш свойте приказни игри, 
а когато пожелаеш 
ще те гушкам и в прегръдките си ще те вземам 
сълзите ти с кърпичка ще трия, 
раните с вълшебната вода и памук ще попивам,
косичката ти със сапун и вода ще обливам. 


В прегръдките си отново ще те вземам

и с майчини целувки лицето ти аз ще обливам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Като го четете може поне да сложите един коментар или едно харесване, ако го харесвате...много е долно само да гледаш и да подминаваш. Не сме на пазар все пак, смята се, че тук има добри писатели....

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...