14 авг. 2012 г., 10:12

Няколко стъпки от себе си...

1K 1 24

                                                                              ... Schindler's List...

 

 

Почти толкова, колкото тръгване,
а жигосано с надпис – „Прието!”

и е няколко стъпки от себе си…

(сякаш нищо не му е отнето…)

 

… почти толкова, колкото камък е –

да заседне право в гърдите

после няма да има обричане,

нито помен от вятър в косите…

 

… после само дъждът ще посипва

онзи изгрев, заглъхнал по пръстите…

и ще помни защо е обичал,

и ще помни следите по устните…

 

и когато разпръсва на двора

белоснежни дихания зимата,

ще се влюбва отново на воля

и ще праща усмивки… за Никъде…

 

 

Почти толкова, колкото тръгване,

и съвсем като обич ме свива,

а е няколко кръпки в сърцето ми... 

да нашепва, че още съм жива…

 

 

 

 

 

  

 

 




Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ... ще бъде, някога... когато се размият допустимите представи за принадлежност...
    Радвам се да те видя тук, ANG!
  • и ето че вече е зима...и сме живи
    но нека да е лято!
  • Пропуснала съм този прекрасен стих!Поздравления!
  • Благодаря!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...