Няколко стъпки от себе си...
Почти толкова, колкото тръгване,
а жигосано с надпис – „Прието!”
и е няколко стъпки от себе си…
(сякаш нищо не му е отнето…)
… почти толкова, колкото камък е –
да заседне право в гърдите
после няма да има обричане,
нито помен от вятър в косите…
… после само дъждът ще посипва
онзи изгрев, заглъхнал по пръстите…
и ще помни защо е обичал,
и ще помни следите по устните…
и когато разпръсва на двора
белоснежни дихания зимата,
ще се влюбва отново на воля
и ще праща усмивки… за Никъде…
…
Почти толкова, колкото тръгване,
и съвсем като обич ме свива,
а е няколко кръпки в сърцето ми...
да нашепва, че още съм жива…
© Бехрин Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
и ето че вече е зима...и сме живи
но нека да е лято! -
-
Пропуснала съм този прекрасен стих!Поздравления!
-
Благодаря!
-
Благодаря!
-
"Почти толкова, колкото тръгване,
и съвсем като обич ме свива,"
Почти, но достатъчно да боли...
И ти си майстор на човешки състояния описани с думи, при това красиво. -
Бети,разкошно е !
-
Да!
Благодаря! -
Почти толкова, Бети!
-
Красиви стихове. Прочетох с удоволствие.
-
Благодаря!
-
наистина, красиво
-
Фино доловена емоция, прекрасно възпята...Красиво е!
-
Красив стих!
Поздрав! -
!
-
!
-
Много е хубаво и малко тъжно! Прекрасен стих!
-
Благодаря!
-
а е няколко кръпки в сърцето ми...
да нашепва, че още съм жива…
Хубаво, толкова хубаво = ) -
Благодаря!
-
Прекрасно стихотворение и избор на музика с него
-
Наистина е удоволствие...
-
Благодаря за удоволствието!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Радвам се да те видя тук, ANG!