Няколко стъпки от себе си...
... Schindler's List...
Почти толкова, колкото тръгване,
а жигосано с надпис – „Прието!”
и е няколко стъпки от себе си…
(сякаш нищо не му е отнето…)
… почти толкова, колкото камък е –
да заседне право в гърдите
после няма да има обричане,
нито помен от вятър в косите…
… после само дъждът ще посипва
онзи изгрев, заглъхнал по пръстите…
и ще помни защо е обичал,
и ще помни следите по устните…
и когато разпръсва на двора
белоснежни дихания зимата,
ще се влюбва отново на воля
и ще праща усмивки… за Никъде…
…
Почти толкова, колкото тръгване,
и съвсем като обич ме свива,
а е няколко кръпки в сърцето ми...
да нашепва, че още съм жива…
