7 нояб. 2008 г., 21:53

Някъде Го има 

  Поэзия » Философская
878 0 26
            Някъде Го има

Две сълзи ръцете му пресичат.
Пречупени.
Пълзящи
безпросторно.

Две бразди, посяти с безобичане.
А бурените
са сърца.
На хора.

Някъде е Омега. Не зная.
Залците
солени.
И горчат.

Някъде Го има. В бяла стая.
Клонира
обич.
Боже!...
Нека 
му простят!...

© Таня Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??