Някъде Го има
Две сълзи ръцете му пресичат.
Пречупени.
Пълзящи
безпросторно.
Две бразди, посяти с безобичане.
А бурените
са сърца.
На хора.
Някъде е Омега. Не зная.
Залците
солени.
И горчат.
Някъде Го има. В бяла стая.
Клонира
обич.
Боже!...
Нека
му простят!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Георгиева Всички права запазени