16 дек. 2010 г., 13:56

Някъде из моите мечти

1K 0 6

Очите ми срещнаха толкова стени,
сърцето ми в лед толкова дни,
животът ми някак толкова се промени,
за нас е късно, никога няма да е както преди.

Зад всеки ъгъл проверих.
Къде се крие любовта?
Дори и малка следа не открих.
Кога ще светнат звездите през нощта?

Край, аз повече няма да я търся, отказвам се,
красотата е там,където най-малко я очакваме.

Вярата ще ме отведе по пътя към щастието,
сигурен съм, че там ще ме чака момичето,
за което толкова много съм мечтал,
любовта, която толкова време съм жадувал.

Моята половинка, запълваща моя живот,
моето слънце, осветяващо моя път,
моята сълза, пролята в знак на щастие,
моите мечти, сбъднати в твоите очи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Рогачев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...