Dec 16, 2010, 1:56 PM

Някъде из моите мечти

  Poetry » Love
1K 0 6

Очите ми срещнаха толкова стени,
сърцето ми в лед толкова дни,
животът ми някак толкова се промени,
за нас е късно, никога няма да е както преди.

Зад всеки ъгъл проверих.
Къде се крие любовта?
Дори и малка следа не открих.
Кога ще светнат звездите през нощта?

Край, аз повече няма да я търся, отказвам се,
красотата е там,където най-малко я очакваме.

Вярата ще ме отведе по пътя към щастието,
сигурен съм, че там ще ме чака момичето,
за което толкова много съм мечтал,
любовта, която толкова време съм жадувал.

Моята половинка, запълваща моя живот,
моето слънце, осветяващо моя път,
моята сълза, пролята в знак на щастие,
моите мечти, сбъднати в твоите очи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Рогачев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....