26 нояб. 2015 г., 22:53

Някъде из времето 

  Поэзия » Другая
489 0 2
Стоях на пейката във парка
и нейде сянка отдалече
със стъпка лека – на цветарка
ума ми за момент отвлече.
Спокойна, плашещо харизматична
се носеше по своя ритъм
и светна ми тогаз`… епична
ще бъде срещата, но ще опитам.
Започна сянката да доближава,
и ясно стана ми - жена е,
жена - като че ли жарава,
но тя го знаеше...така е. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елизабет Калинова Все права защищены

Предложения
: ??:??