4 окт. 2013 г., 20:10  

Някъде към 5:30 сутринта

644 0 6

Понякога, когато ми е тъжно, празно и студено,

извиквам те при мене смело (но само в мисълта, уви).

Държиш ме в прегръдка мълчалива

и дълго галиш моите коси!

А после - устните ти на врата ми,

попиват следите от сълзи,

нежен допир, топъл дъх, забързан пулс...

и много, много красота -

тревогата и болката изчезват в мрака,

няма вече самота.

Това е моето спасение,

но само, само в мисълта...!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гъсеница Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ще опитам, наистина ще положа усилия. Искам да си почувствам любимата гъсеничка, искам си прегръдката, целувката за сбогом в този живот. Оценявам подкрепата ти, благодаря ти и те прегръщам от сърце, М!!!
  • Мила Дони, ще ти прозвучи странно, но с тренировки се получава.Опитай да материализираш мислите си.Особено нощем.С постоянство ще почувстваш физически твоята гъсеничка.И това не е бягане от реалността, както някои биха казали, а освобождаване на съзнанието.Ще се почувстваш щастлива ако успееш.Дишай, мила!
  • !!!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...