Oct 4, 2013, 8:10 PM  

Някъде към 5:30 сутринта

  Poetry » Love
641 0 6

Понякога, когато ми е тъжно, празно и студено,

извиквам те при мене смело (но само в мисълта, уви).

Държиш ме в прегръдка мълчалива

и дълго галиш моите коси!

А после - устните ти на врата ми,

попиват следите от сълзи,

нежен допир, топъл дъх, забързан пулс...

и много, много красота -

тревогата и болката изчезват в мрака,

няма вече самота.

Това е моето спасение,

но само, само в мисълта...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гъсеница All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ще опитам, наистина ще положа усилия. Искам да си почувствам любимата гъсеничка, искам си прегръдката, целувката за сбогом в този живот. Оценявам подкрепата ти, благодаря ти и те прегръщам от сърце, М!!!
  • Мила Дони, ще ти прозвучи странно, но с тренировки се получава.Опитай да материализираш мислите си.Особено нощем.С постоянство ще почувстваш физически твоята гъсеничка.И това не е бягане от реалността, както някои биха казали, а освобождаване на съзнанието.Ще се почувстваш щастлива ако успееш.Дишай, мила!
  • !!!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...